разлютвало е

Речник на българския език

1. разлютвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлютвало е е производна форма на разлютвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлютвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлютвало е е производна форма на разлютвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разлютвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлютвало е е производна форма на разлютвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).