разлютваха

Речник на българския език

1. разлютваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разлютваха е производна форма на разлютвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разлютваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

разлютваха е производна форма на разлютвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).