разлютвал си

Речник на българския език

1. разлютвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлютвал си е производна форма на разлютвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разлютвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлютвал си е производна форма на разлютвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разлютвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлютвал си е производна форма на разлютвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).