разлютва

Речник на българския език

1. разлютва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разлютва е производна форма на разлютвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разлютва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разлютва е производна форма на разлютвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разлютва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разлютва е производна форма на разлютвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).