разлютвал съм

Речник на българския език

1. разлютвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлютвал съм е производна форма на разлютвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разлютвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлютвал съм е производна форма на разлютвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разлютвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлютвал съм е производна форма на разлютвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).