разлютвала съм

Речник на българския език

1. разлютвала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

разлютвала съм е производна форма на разлютвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. разлютвала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

разлютвала съм е производна форма на разлютвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. разлютвала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

разлютвала съм е производна форма на разлютвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).