бил разлютвал

Речник на българския език

1. бил разлютвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил разлютвал е производна форма на разлютвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).