разлютвало съм

Речник на българския език

1. разлютвало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разлютвало съм е производна форма на разлютвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлютвало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разлютвало съм е производна форма на разлютвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. разлютвало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разлютвало съм е производна форма на разлютвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).