бил съм разлютвал

Речник на българския език

1. бил съм разлютвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм разлютвал е производна форма на разлютвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).