разлютвало

Речник на българския език

1. разлютвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлютвало е производна форма на разлютвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлютвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлютвало е производна форма на разлютвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разлютвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разлютвало е производна форма на разлютвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разлютвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разлютвало е производна форма на разлютвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).