облъча

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	об-лъ-ча	об-лъ-чим
2 лице	об-лъ-чиш	об-лъ-чи-те
3 лице	об-лъ-чи	об-лъ-чат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	об-лъ-чих	об-лъ-чих-ме
2 лице	об-лъ-чи	об-лъ-чих-те
3 лице	об-лъ-чи	об-лъ-чи-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	об-лъ-чех	об-лъ-чех-ме
2 лице	об-лъ-че-ше	об-лъ-чех-те
3 лице	об-лъ-че-ше	об-лъ-че-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	облъчил съм	облъчила съм	облъчило съм	облъчили сме
2 лице	облъчил си	облъчила си	облъчило си	облъчили сте
3 лице	облъчил е	облъчила е	облъчило е	облъчили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях облъчил	бях облъчила	бях облъчило	бяхме облъчили
2 лице	беше облъчил	беше облъчила	беше облъчило	бяхте облъчили
3 лице	беше облъчил	беше облъчила	беше облъчило	бяха облъчили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще облъча	ще облъчим
2 лице	ще облъчиш	ще облъчите
3 лице	ще облъчи	ще облъчат

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм облъчил	ще съм облъчила	ще съм облъчило	ще сме облъчили
2 лице	ще си облъчил	ще си облъчила	ще си облъчило	ще сте облъчили
3 лице	ще е облъчил	ще е облъчила	ще е облъчило	ще са облъчили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да облъча	щяхме да облъчим
2 лице	щеше да облъчиш	щяхте да облъчите
3 лице	щеше да облъчи	щяха да облъчат

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм облъчил	щях да съм облъчила	щях да съм облъчило	щяхме да сме облъчили
2 лице	щеше да си облъчил	щеше да си облъчила	щеше да си облъчило	щяхте да сте облъчили
3 лице	щеше да е облъчил	щеше да е облъчила	щеше да е облъчило	щяха да са облъчили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	облъчел съм	облъчела съм	облъчело съм	облъчели сме
2 лице	облъчел си	облъчела си	облъчело си	облъчели сте
3 лице	об-лъ-чел облъчел е	об-лъ-че-ла облъчела е	об-лъ-че-ло облъчело е	об-лъ-че-ли облъчели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	облъчил съм	облъчила съм	облъчило съм	облъчили сме
2 лице	облъчил си	облъчила си	облъчило си	облъчили сте
3 лице	об-лъ-чил облъчил е	об-лъ-чи-ла облъчила е	об-лъ-чи-ло облъчило е	об-лъ-чи-ли облъчили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм облъчил	била съм облъчила	било съм облъчило	били сме облъчили
2 лице	бил си облъчил	била си облъчила	било си облъчило	били сте облъчили
3 лице	бил облъчил бил е облъчил	била облъчила била е облъчила	било облъчило било е облъчило	били облъчили били са облъчили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да облъча	щяла съм да облъча	щяло съм да облъча	щели сме да облъчим
2 лице	щял си да облъчиш	щяла си да облъчиш	щяло си да облъчиш	щели сте да облъчите
3 лице	щял да облъчи щял е да облъчи	щяла да облъчи щяла е да облъчи	щяло да облъчи щяло е да облъчи	щели да облъчат щели са да облъчат

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм облъчил	щяла съм да съм облъчила	щяло съм да съм облъчило	щели сме да сме облъчили
2 лице	щял си да си облъчил	щяла си да си облъчила	щяло си да си облъчило	щели сте да сте облъчили
3 лице	щял да е облъчил щял е да е облъчил	щяла да е облъчила щяла е да е облъчила	щяло да е облъчило щяло е да е облъчило	щели да са облъчили щели са да са облъчили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих облъчил	бих облъчила	бих облъчило	бихме облъчили
2 лице	би облъчил	би облъчила	би облъчило	бихте облъчили
3 лице	би облъчил	би облъчила	би облъчило	биха облъчили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
об-лъ-чи	об-лъ-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		об-лъ-чен
		непълен член	об-лъ-че-ния
		пълен член	об-лъ-че-ни-ят
	женски род		об-лъ-че-на
		членувано	об-лъ-че-на-та
	среден род		об-лъ-че-но
		членувано	об-лъ-че-но-то
множествено число			об-лъ-че-ни
		членувано	об-лъ-че-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		об-лъ-чил
		непълен член	об-лъ-чи-лия
		пълен член	об-лъ-чи-ли-ят
	женски род		об-лъ-чи-ла
		членувано	об-лъ-чи-ла-та
	среден род		об-лъ-чи-ло
		членувано	об-лъ-чи-ло-то
множествено число			об-лъ-чи-ли
		членувано	об-лъ-чи-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	об-лъ-чел
	женски род	об-лъ-че-ла
	среден род	об-лъ-че-ло
множествено число		об-лъ-че-ли