облъчеше

Речник на българския език

1. облъчеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

облъчеше е производна форма на облъча (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. облъчеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

облъчеше е производна форма на облъча (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).