облъчило си

Речник на българския език

1. облъчило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

облъчило си е производна форма на облъча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. облъчило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

облъчило си е производна форма на облъча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).