облъчил е

Речник на българския език

1. облъчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облъчил е е производна форма на облъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. облъчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облъчил е е производна форма на облъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).