щял е да е облъчил

Речник на българския език

1. щял е да е облъчил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е облъчил е производна форма на облъча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).