беше облъчил

Речник на българския език

1. беше облъчил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше облъчил е производна форма на облъча (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше облъчил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше облъчил е производна форма на облъча (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).