облъчил
1.
облъчил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
облъчил
е производна форма
на облъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
облъчил —
мин. деят. св. прич. м. р.
облъчил
е производна форма
на облъча (мин. деят. св. прич. м. р.).