облъчел

Речник на българския език

1. облъчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облъчел е производна форма на облъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. облъчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

облъчел е производна форма на облъча (мин. деят. несв. прич. м. р.).