облъчели

Речник на българския език

1. облъчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

облъчели е производна форма на облъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. облъчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

облъчели е производна форма на облъча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).