облъчило е

Речник на българския език

1. облъчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облъчило е е производна форма на облъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. облъчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облъчило е е производна форма на облъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).