бил облъчил

Речник на българския език

1. бил облъчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил облъчил е производна форма на облъча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).