облъчило
1.
облъчило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
облъчило
е производна форма
на облъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
облъчило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
облъчило
е производна форма
на облъча (мин. деят. св. прич. ср. р.).