облъчил си
1.
облъчил си —
мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.
облъчил си
е производна форма
на облъча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).
2.
облъчил си —
преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.
облъчил си
е производна форма
на облъча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).