облъчело
1.
облъчело —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
облъчело
е производна форма
на облъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
облъчело —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
облъчело
е производна форма
на облъча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).