облъчи

Речник на българския език

1. облъчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

облъчи е производна форма на облъча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. облъчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

облъчи е производна форма на облъча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. облъчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

облъчи е производна форма на облъча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. облъчи — повелително наклонение, ед. ч.

облъчи е производна форма на облъча (повелително наклонение, ед. ч.).