облакътя се

Речник на българския език

облакътя̀ се преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

облакътѝш се, мин. св. облакътѝх се, мин. прич. облакътѝл се, св.вж. облакътявам се.

Грешни изписвания (7)

  • облакатя се
  • облъкатя се
  • облъкътя се
  • ублакатя се
  • ублакътя се
  • ублъкатя се
  • ублъкътя се

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице об-ла-къ-тя об-ла-къ-тим
2 лице об-ла-къ-тиш об-ла-къ-ти-те
3 лице об-ла-къ-ти об-ла-къ-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице об-ла-къ-тих об-ла-къ-тих-ме
2 лице об-ла-къ-ти об-ла-къ-тих-те
3 лице об-ла-къ-ти об-ла-къ-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице об-ла-къ-тях об-ла-къ-тях-ме
2 лице об-ла-къ-те-ше об-ла-къ-тях-те
3 лице об-ла-къ-те-ше об-ла-къ-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице облакътил съм облакътила съм облакътило съм облакътили сме
2 лице облакътил си облакътила си облакътило си облакътили сте
3 лице облакътил е облакътила е облакътило е облакътили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях облакътил бях облакътила бях облакътило бяхме облакътили
2 лице беше облакътил беше облакътила беше облакътило бяхте облакътили
3 лице беше облакътил беше облакътила беше облакътило бяха облакътили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще облакътя ще облакътим
2 лице ще облакътиш ще облакътите
3 лице ще облакъти ще облакътят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм облакътил ще съм облакътила ще съм облакътило ще сме облакътили
2 лице ще си облакътил ще си облакътила ще си облакътило ще сте облакътили
3 лице ще е облакътил ще е облакътила ще е облакътило ще са облакътили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да облакътя щяхме да облакътим
2 лице щеше да облакътиш щяхте да облакътите
3 лице щеше да облакъти щяха да облакътят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм облакътил щях да съм облакътила щях да съм облакътило щяхме да сме облакътили
2 лице щеше да си облакътил щеше да си облакътила щеше да си облакътило щяхте да сте облакътили
3 лице щеше да е облакътил щеше да е облакътила щеше да е облакътило щяха да са облакътили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице облакътял съм облакътяла съм облакътяло съм облакътели сме
2 лице облакътял си облакътяла си облакътяло си облакътели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице облакътил съм облакътила съм облакътило съм облакътили сме
2 лице облакътил си облакътила си облакътило си облакътили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм облакътил била съм облакътила било съм облакътило били сме облакътили
2 лице бил си облакътил била си облакътила било си облакътило били сте облакътили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да облакътя щяла съм да облакътя щяло съм да облакътя щели сме да облакътим
2 лице щял си да облакътиш щяла си да облакътиш щяло си да облакътиш щели сте да облакътите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм облакътил щяла съм да съм облакътила щяло съм да съм облакътило щели сме да сме облакътили
2 лице щял си да си облакътил щяла си да си облакътила щяло си да си облакътило щели сте да сте облакътили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих облакътил бих облакътила бих облакътило бихме облакътили
2 лице би облакътил би облакътила би облакътило бихте облакътили
3 лице би облакътил би облакътила би облакътило биха облакътили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
об-ла-къ-ти об-ла-къ-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род об-ла-къ-тен
непълен член об-ла-къ-те-ния
пълен член об-ла-къ-те-ни-ят
женски род об-ла-къ-те-на
членувано об-ла-къ-те-на-та
среден род об-ла-къ-те-но
членувано об-ла-къ-те-но-то
множествено число об-ла-къ-те-ни
членувано об-ла-къ-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род об-ла-къ-тил
непълен член об-ла-къ-ти-лия
пълен член об-ла-къ-ти-ли-ят
женски род об-ла-къ-ти-ла
членувано об-ла-къ-ти-ла-та
среден род об-ла-къ-ти-ло
членувано об-ла-къ-ти-ло-то
множествено число об-ла-къ-ти-ли
членувано об-ла-къ-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род об-ла-къ-тял
женски род об-ла-къ-тя-ла
среден род об-ла-къ-тя-ло
множествено число об-ла-къ-те-ли