облакътил

Речник на българския език

1. облакътил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облакътил е производна форма на облакътя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. облакътил — мин. деят. св. прич. м. р.

облакътил е производна форма на облакътя се (мин. деят. св. прич. м. р.).