би облакътил

Речник на българския език

1. би облакътил — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би облакътил е производна форма на облакътя се (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би облакътил — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би облакътил е производна форма на облакътя се (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).