облакътял

Речник на българския език

1. облакътял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облакътял е производна форма на облакътя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. облакътял — мин. деят. несв. прич. м. р.

облакътял е производна форма на облакътя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).