облакътеше

Речник на българския език

1. облакътеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

облакътеше е производна форма на облакътя се (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. облакътеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

облакътеше е производна форма на облакътя се (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).