бил облакътил

Речник на българския език

1. бил облакътил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил облакътил е производна форма на облакътя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).