облакътило си

Речник на българския език

1. облакътило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

облакътило си е производна форма на облакътя се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. облакътило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

облакътило си е производна форма на облакътя се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).