облакъти

Речник на българския език

1. облакъти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

облакъти е производна форма на облакътя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. облакъти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

облакъти е производна форма на облакътя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. облакъти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

облакъти е производна форма на облакътя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. облакъти — повелително наклонение, ед. ч.

облакъти е производна форма на облакътя се (повелително наклонение, ед. ч.).