облакътяла

Речник на българския език

1. облакътяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

облакътяла е производна форма на облакътя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. облакътяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

облакътяла е производна форма на облакътя се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).