бил е облакътил

Речник на българския език

1. бил е облакътил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е облакътил е производна форма на облакътя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).