облакътили са

Речник на българския език

1. облакътили са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

облакътили са е производна форма на облакътя се (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

2. облакътили са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

облакътили са е производна форма на облакътя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).