облакътили

Речник на българския език

1. облакътили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

облакътили е производна форма на облакътя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. облакътили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

облакътили е производна форма на облакътя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).