облакътяло

Речник на българския език

1. облакътяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облакътяло е производна форма на облакътя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. облакътяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

облакътяло е производна форма на облакътя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).