било облакътило

Речник на българския език

1. било облакътило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било облакътило е производна форма на облакътя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).