облакътило

Речник на българския език

1. облакътило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облакътило е производна форма на облакътя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. облакътило — мин. деят. св. прич. ср. р.

облакътило е производна форма на облакътя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).