изпръхтявам

Речник на българския език

изпръхтя̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • изпрахтявам
  • изпрахтявъм
  • изпръхтявъм
  • испрахтявам
  • испрахтявъм
  • испръхтявам
  • испръхтявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-п-ръх-тя-вам из-п-ръх-тя-ва-ме
2 лице из-п-ръх-тя-ваш из-п-ръх-тя-ва-те
3 лице из-п-ръх-тя-ва из-п-ръх-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-п-ръх-тя-вах из-п-ръх-тя-вах-ме
2 лице из-п-ръх-тя-ва из-п-ръх-тя-вах-те
3 лице из-п-ръх-тя-ва из-п-ръх-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-п-ръх-тя-вах из-п-ръх-тя-вах-ме
2 лице из-п-ръх-тя-ва-ше из-п-ръх-тя-вах-те
3 лице из-п-ръх-тя-ва-ше из-п-ръх-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпръхтявал съм изпръхтявала съм изпръхтявало съм изпръхтявали сме
2 лице изпръхтявал си изпръхтявала си изпръхтявало си изпръхтявали сте
3 лице изпръхтявал е изпръхтявала е изпръхтявало е изпръхтявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпръхтявал бях изпръхтявала бях изпръхтявало бяхме изпръхтявали
2 лице беше изпръхтявал беше изпръхтявала беше изпръхтявало бяхте изпръхтявали
3 лице беше изпръхтявал беше изпръхтявала беше изпръхтявало бяха изпръхтявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изпръхтявам ще изпръхтяваме
2 лице ще изпръхтяваш ще изпръхтявате
3 лице ще изпръхтява ще изпръхтяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпръхтявал ще съм изпръхтявала ще съм изпръхтявало ще сме изпръхтявали
2 лице ще си изпръхтявал ще си изпръхтявала ще си изпръхтявало ще сте изпръхтявали
3 лице ще е изпръхтявал ще е изпръхтявала ще е изпръхтявало ще са изпръхтявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изпръхтявам щяхме да изпръхтяваме
2 лице щеше да изпръхтяваш щяхте да изпръхтявате
3 лице щеше да изпръхтява щяха да изпръхтяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпръхтявал щях да съм изпръхтявала щях да съм изпръхтявало щяхме да сме изпръхтявали
2 лице щеше да си изпръхтявал щеше да си изпръхтявала щеше да си изпръхтявало щяхте да сте изпръхтявали
3 лице щеше да е изпръхтявал щеше да е изпръхтявала щеше да е изпръхтявало щяха да са изпръхтявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпръхтявал съм изпръхтявала съм изпръхтявало съм изпръхтявали сме
2 лице изпръхтявал си изпръхтявала си изпръхтявало си изпръхтявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпръхтявал съм изпръхтявала съм изпръхтявало съм изпръхтявали сме
2 лице изпръхтявал си изпръхтявала си изпръхтявало си изпръхтявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпръхтявал била съм изпръхтявала било съм изпръхтявало били сме изпръхтявали
2 лице бил си изпръхтявал била си изпръхтявала било си изпръхтявало били сте изпръхтявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпръхтявам щяла съм да изпръхтявам щяло съм да изпръхтявам щели сме да изпръхтяваме
2 лице щял си да изпръхтяваш щяла си да изпръхтяваш щяло си да изпръхтяваш щели сте да изпръхтявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпръхтявал щяла съм да съм изпръхтявала щяло съм да съм изпръхтявало щели сме да сме изпръхтявали
2 лице щял си да си изпръхтявал щяла си да си изпръхтявала щяло си да си изпръхтявало щели сте да сте изпръхтявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпръхтявал бих изпръхтявала бих изпръхтявало бихме изпръхтявали
2 лице би изпръхтявал би изпръхтявала би изпръхтявало бихте изпръхтявали
3 лице би изпръхтявал би изпръхтявала би изпръхтявало биха изпръхтявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-п-ръх-тя-вай из-п-ръх-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ръх-тя-вал
непълен член из-п-ръх-тя-ва-лия
пълен член из-п-ръх-тя-ва-ли-ят
женски род из-п-ръх-тя-ва-ла
членувано из-п-ръх-тя-ва-ла-та
среден род из-п-ръх-тя-ва-ло
членувано из-п-ръх-тя-ва-ло-то
множествено число из-п-ръх-тя-ва-ли
членувано из-п-ръх-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ръх-тя-вал
женски род из-п-ръх-тя-ва-ла
среден род из-п-ръх-тя-ва-ло
множествено число из-п-ръх-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ръх-тя-ващ
непълен член из-п-ръх-тя-ва-щия
пълен член из-п-ръх-тя-ва-щи-ят
женски род из-п-ръх-тя-ва-ща
членувано из-п-ръх-тя-ва-ща-та
среден род из-п-ръх-тя-ва-що
членувано из-п-ръх-тя-ва-що-то
множествено число из-п-ръх-тя-ва-щи
членувано из-п-ръх-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-п-ръх-тя-вай-ки