изпръхтявали

Речник на българския език

1. изпръхтявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпръхтявали е производна форма на изпръхтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпръхтявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпръхтявали е производна форма на изпръхтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изпръхтявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпръхтявали е производна форма на изпръхтявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изпръхтявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпръхтявали е производна форма на изпръхтявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).