щял е да е изпръхтявал

Речник на българския език

1. щял е да е изпръхтявал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е изпръхтявал е производна форма на изпръхтявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).