бях изпръхтявало

Речник на българския език

1. бях изпръхтявало — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

бях изпръхтявало е производна форма на изпръхтявам (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).