изпръхтявал

Речник на българския език

1. изпръхтявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпръхтявал е производна форма на изпръхтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпръхтявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпръхтявал е производна форма на изпръхтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпръхтявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпръхтявал е производна форма на изпръхтявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпръхтявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпръхтявал е производна форма на изпръхтявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).