изпръхтява

Речник на българския език

1. изпръхтява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпръхтява е производна форма на изпръхтявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпръхтява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпръхтява е производна форма на изпръхтявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпръхтява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпръхтява е производна форма на изпръхтявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).