изпръхтявало

Речник на българския език

1. изпръхтявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпръхтявало е производна форма на изпръхтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпръхтявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпръхтявало е производна форма на изпръхтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпръхтявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпръхтявало е производна форма на изпръхтявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпръхтявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпръхтявало е производна форма на изпръхтявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).