изпръхтявал съм

Речник на българския език

1. изпръхтявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпръхтявал съм е производна форма на изпръхтявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изпръхтявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпръхтявал съм е производна форма на изпръхтявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изпръхтявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпръхтявал съм е производна форма на изпръхтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).