бил изпръхтявал

Речник на българския език

1. бил изпръхтявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изпръхтявал е производна форма на изпръхтявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).