изпръхтявал си

Речник на българския език

1. изпръхтявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпръхтявал си е производна форма на изпръхтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпръхтявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпръхтявал си е производна форма на изпръхтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изпръхтявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпръхтявал си е производна форма на изпръхтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).